Постинг
05.10.2009 18:27 -
Да разлаеш песовете!
Беше времето, когато това бе почти негативно определение. Защото тогава така си ни възпитаваха. Трябваше да се зачитат правата на другите, да се има предвид общественото мнение (и такова явление имаше, ей!), да се показва добро възпитание…
Минало, минало! Тези времена отшумяха а с тях и много добри намерения. Сега, нашето общество се ръководи от първосигнални действия, изпреварващи мисълта във всичките й прояви и измерения. Нещо по-лошо: присъстваме на варваризация на всичко, което ни заобикаля, на опорочаване на малкото положително, което някога е било създадено тук. За циганизирането на живота ни къде волно, къде по подражание, не искам и да отварям дума.
Къде обаче да търсим причините за това? На времето имаше един израз, който е придал „научност” на не една научно – недоносена публикация: тогава се казваше, че „тя има коплексен характер”. Демек, толкова е сложна, такава дълбочина на идеите има заложена в нея, че едва ли не е, непознаваема. Нещо като Вселената до момента на Големия взрив! … Или като живота в етапа на „развития социализъм”…, а може би най-точното сравнение е нещо, като онзи параграф от Правилника за движение по пътищата, който постановява, че по време на инцидента, моторното превозно средство се е движило с НЕСЪОБРАЗЕНА С ПЪТНИТЕ УСЛОВИЯ СКОРОСТ. Е, това наистина бе непостижимо за никоя друга нация. Както виждате, още от време оно, сме си все новатори и сме създавали умотворения, които са биликомплексни и недостижими за другите. Така де, всеки знае да изнамери закона за гравитацията, щото той си съществува така или иначе, нали? Ама я се опитай да измислиш закон, който без да отменя формално правилника, да го прави нефункционален и да изкарва шофьорът виновен при ВСЯКАКВИ обстоятелства. Това наистина е Херкулесов подвиг на интелектуално ампутиран мисловен апарат. По-фрапантното обаче е, че хората у нас все пак са го приели, съобразявали са се с него (имах си хас!) и … никой дума не е обелвал насреща му. Ето така, с постоянство и любов, с незаинтересованост и егоизъм – стигаме до един от факторите, отговорни за духовната нищета и дегенерация на българската нация днес: егоцентричността на българина и незаинтересоваността му от всичко, което не го засяга пряко и лично.
Втората причина да присъстваме на гореизброените процеси се таи във вродената простотия на нашенеца. Искам дебело да подчертая разликата, която правя между непросветеност и простотия. Първото е свързано с липсата на информираност, понякога с отсъствието на условия за придобиване на такава. Един затворник например, може да е прост по отношение на компютърната техника, ако е бил „на топло” през последните 15 – 20 години. Това обаче не означава, че той няма да се изкуши да понаучи нещо за нея и няма да започне да я ползва, ако това му се стори необходимо.
Виж, простотията е нещо, което е като че ли вродено. Знам, знам че подобна позиция ще бъде атакувана свирепо от различни гледни точки. Това обаче не променя нещата. Човек си се ражда простак и почти няма шанс да избяга от тази си орисия. Погледнете например Стоичков. Без съмнение един много талантлив футболист! Но като човек, като манталитет и възпитание – че от него и овчар не би могло да стане. Ще докара емоционален дерматит и на овцете. Или пък Иван Славков. За него не би могло да се каже дори и че е добър… за нещо по принцип. Той просто не става за нищо. Което обаче не му пречи да си живее живота като принц и, което е още по-тягостно – да се изживява като такъв.
Подобни примери в нашето общество – с лопата да ги ринеш. Проблемът е, че с отварянето на България към света, обикновените хора, тези, от които се очаква да произвеждат благата и да работят, за да има за навлеци като Батето, та тези обикновени хора – прогледнаха. Видяха те, че тук се вихри някаква извратена форма на полу-феодален вариант на див и варварски капитализъм и си казаха: „Айде бе, та аз ли ще съм най-простия? Аз ли ще се опитвам да оправя това вмирисано и изгнило отвътре гюбре? Ми че то няма да ми стигат и три живота за това.” И си вдигнаха дърмите и… отидоха да слугуват там, където има ред и регламент на човешките взаимоотношения.
Така достигаме до третата причина за халът на който сме в момента: изтече сивото вещество на нацията. С други думи, мозъкът на майка България е навън, а тук, тук остана да „управлява” някаква първична ганглийна система, състояща се от приятелски кръгове, партии, мутри и други подобни, за които дори и пазенето на равновесие представлява проблем (щот тя гравитацията си е сила и си действа на всички, без оглед на политически пристрастия), какво остава да управляват държава и то в кризисен момент. Надявам се разбирате, какви са шансовете на един организъм да просъществува при такива условия. Впрочем, за тези, които по един или друг начин са се включили в управлението на системата, дори осмислянето на подобна аргументация би представлявало прекомерно усилие. Така де, толкова пот, болни амбиции, подмазване и усилия и сега някакъв си там мърльо да вземе да им разваля рахатлъка! Хайде де! Да ги нямаме такива!
И накрая, нека да ви кажа защо кръстих написаното по този начин. Защото наистина не може да се подхожда кротко и „по християнски” към разсвирепели се диви животни и оскотели егоисти. Трябва да им се покаже, че това, което те възприемат като статукво е само временно положение, че хората у нас, макар и намаляващи количествено, все пак помнят, регистрират и … не забравят. Нека им вгорчим живота поне с червейчето на съмнението, което да им нашепва: „Ами какво, ако един ден… и на мен някой ми поиска сметка?” Гузната съвест на всеки един от тия, които тласкат страната ни по наклонената плоскост на самоунищожението и деградацията ще се превърне в най-страшния отмъстител. Защото нищо не тежи и не плаши повече от неизвестността. А пред тях тя е с измеренията на цяла Вселена.
Минало, минало! Тези времена отшумяха а с тях и много добри намерения. Сега, нашето общество се ръководи от първосигнални действия, изпреварващи мисълта във всичките й прояви и измерения. Нещо по-лошо: присъстваме на варваризация на всичко, което ни заобикаля, на опорочаване на малкото положително, което някога е било създадено тук. За циганизирането на живота ни къде волно, къде по подражание, не искам и да отварям дума.
Къде обаче да търсим причините за това? На времето имаше един израз, който е придал „научност” на не една научно – недоносена публикация: тогава се казваше, че „тя има коплексен характер”. Демек, толкова е сложна, такава дълбочина на идеите има заложена в нея, че едва ли не е, непознаваема. Нещо като Вселената до момента на Големия взрив! … Или като живота в етапа на „развития социализъм”…, а може би най-точното сравнение е нещо, като онзи параграф от Правилника за движение по пътищата, който постановява, че по време на инцидента, моторното превозно средство се е движило с НЕСЪОБРАЗЕНА С ПЪТНИТЕ УСЛОВИЯ СКОРОСТ. Е, това наистина бе непостижимо за никоя друга нация. Както виждате, още от време оно, сме си все новатори и сме създавали умотворения, които са биликомплексни и недостижими за другите. Така де, всеки знае да изнамери закона за гравитацията, щото той си съществува така или иначе, нали? Ама я се опитай да измислиш закон, който без да отменя формално правилника, да го прави нефункционален и да изкарва шофьорът виновен при ВСЯКАКВИ обстоятелства. Това наистина е Херкулесов подвиг на интелектуално ампутиран мисловен апарат. По-фрапантното обаче е, че хората у нас все пак са го приели, съобразявали са се с него (имах си хас!) и … никой дума не е обелвал насреща му. Ето така, с постоянство и любов, с незаинтересованост и егоизъм – стигаме до един от факторите, отговорни за духовната нищета и дегенерация на българската нация днес: егоцентричността на българина и незаинтересоваността му от всичко, което не го засяга пряко и лично.
Втората причина да присъстваме на гореизброените процеси се таи във вродената простотия на нашенеца. Искам дебело да подчертая разликата, която правя между непросветеност и простотия. Първото е свързано с липсата на информираност, понякога с отсъствието на условия за придобиване на такава. Един затворник например, може да е прост по отношение на компютърната техника, ако е бил „на топло” през последните 15 – 20 години. Това обаче не означава, че той няма да се изкуши да понаучи нещо за нея и няма да започне да я ползва, ако това му се стори необходимо.
Виж, простотията е нещо, което е като че ли вродено. Знам, знам че подобна позиция ще бъде атакувана свирепо от различни гледни точки. Това обаче не променя нещата. Човек си се ражда простак и почти няма шанс да избяга от тази си орисия. Погледнете например Стоичков. Без съмнение един много талантлив футболист! Но като човек, като манталитет и възпитание – че от него и овчар не би могло да стане. Ще докара емоционален дерматит и на овцете. Или пък Иван Славков. За него не би могло да се каже дори и че е добър… за нещо по принцип. Той просто не става за нищо. Което обаче не му пречи да си живее живота като принц и, което е още по-тягостно – да се изживява като такъв.
Подобни примери в нашето общество – с лопата да ги ринеш. Проблемът е, че с отварянето на България към света, обикновените хора, тези, от които се очаква да произвеждат благата и да работят, за да има за навлеци като Батето, та тези обикновени хора – прогледнаха. Видяха те, че тук се вихри някаква извратена форма на полу-феодален вариант на див и варварски капитализъм и си казаха: „Айде бе, та аз ли ще съм най-простия? Аз ли ще се опитвам да оправя това вмирисано и изгнило отвътре гюбре? Ми че то няма да ми стигат и три живота за това.” И си вдигнаха дърмите и… отидоха да слугуват там, където има ред и регламент на човешките взаимоотношения.
Така достигаме до третата причина за халът на който сме в момента: изтече сивото вещество на нацията. С други думи, мозъкът на майка България е навън, а тук, тук остана да „управлява” някаква първична ганглийна система, състояща се от приятелски кръгове, партии, мутри и други подобни, за които дори и пазенето на равновесие представлява проблем (щот тя гравитацията си е сила и си действа на всички, без оглед на политически пристрастия), какво остава да управляват държава и то в кризисен момент. Надявам се разбирате, какви са шансовете на един организъм да просъществува при такива условия. Впрочем, за тези, които по един или друг начин са се включили в управлението на системата, дори осмислянето на подобна аргументация би представлявало прекомерно усилие. Така де, толкова пот, болни амбиции, подмазване и усилия и сега някакъв си там мърльо да вземе да им разваля рахатлъка! Хайде де! Да ги нямаме такива!
И накрая, нека да ви кажа защо кръстих написаното по този начин. Защото наистина не може да се подхожда кротко и „по християнски” към разсвирепели се диви животни и оскотели егоисти. Трябва да им се покаже, че това, което те възприемат като статукво е само временно положение, че хората у нас, макар и намаляващи количествено, все пак помнят, регистрират и … не забравят. Нека им вгорчим живота поне с червейчето на съмнението, което да им нашепва: „Ами какво, ако един ден… и на мен някой ми поиска сметка?” Гузната съвест на всеки един от тия, които тласкат страната ни по наклонената плоскост на самоунищожението и деградацията ще се превърне в най-страшния отмъстител. Защото нищо не тежи и не плаши повече от неизвестността. А пред тях тя е с измеренията на цяла Вселена.
Германия - големият печеливш от дълговат...
платени, или просто...прости
Енергийният експерт Фролов обясни защо У...
платени, или просто...прости
Енергийният експерт Фролов обясни защо У...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Учудващо точно и колоритно написано, но предизвиква болезнен смях
19.02.2010 21:33
19.02.2010 21:33
Поздравления за автора. Имате талант, наблюдателен сте и анализите Ви са качествени.
Къде сте се учили да пишете така? Не съм срещал съвременна публикация, написана в този стил.
Поздравления от сърце!
цитирайКъде сте се учили да пишете така? Не съм срещал съвременна публикация, написана в този стил.
Поздравления от сърце!
Търсене
За този блог
Гласове: 18
