Постинг
05.10.2009 18:43 -
Кифла + шкембе чорба = СЕКС
Сигурен съм, че подобна формула би хвърлила в недоумение множество разумни хора, но това е положението. Или поне при определени условия тази странна смес доведе до наистина смайващи резултати. Съдете сами...
Бях студент - втори курс, когато срещнах едно приятелче от правния факултет вУКЕВ (за несведущите - Университетски клуб за естетическо възпитание). Бяха ни нужни само две - три минутки за да осъзнаем колко сходни съдби имаме. И двамата носехме на крехките си плещи последиците от мощно снощно напиване, което автоматично изостряше чувствителността ни и ни правеше да гледаме с недобро око на жизнерадостната глъчка наоколо. Лично за себе си ще кажа, че в този момент бих предпочел уединение на два - три метра под водата някъде в океана, ама не бях сигурен дали и там рибата нямаше да е много шумна. Обективно погледнато, Митко, колегата ми де, имаше още по-стреснат вид и то до такава степен, че хората съвсем очевидно го заобикаляха. На никой не му се искаше да носи отговорност за кончината му, дори и случайно.
След така установеното сходство в положението ни, спонтанно възникна въпроса какво може да се направи за да го подобрим. Изглежда все пак Митака беше по-свеж, защото след кратко замисляне изведнъж грейна като току що измито бебешко дупе:
- Слушай братчед, това ни беше обичайното обръщение, - мисля, че трябва да сменим обстановката. Трябва ни някой да ни поразсмее, та да забравим че това над раменете ни пулсира и боли така страшно.
Не че бях потресен от толкова мъдрост, ама нямах сила да споря, а и ... защо пък не? Ако имаше някой или нещо да ни поразсмее не виждах проблем. По-лошо от това приживе надали можеше да стане, а за после не ми се мислеше сега.
- Имаш ли конкретна идея, или просто местиш въздуха? - изграчих с глас катонесмазана панта.
-Аха! - завъртя глава Митко. Слушай! Имаме практика в Съдебната палата след час. Що не дойдеш с мен? Ш`се скъсаш да се хилиш. Съдията е една капия - не ти е работа. А и днес ще се гледа едно дело дето със сигурност ще е сеир и три четвърти. Ако не ти хареса - винаги можеш да си отидеш, няма проблем.
Вече бях зинал да го пратя да се чеше къдет не го сърби, ама нещо ме спря. Толкоз ентусиазъм от такава изтерзана душа - тоя човек или се беше побъркал, или пък това дето го разправяше можеше и да е истина. Пък и беше прав, кой ще ме спре да си изляза щом ме хване съклета?
Така че след половин час вече се мъдрех на малката опашка пред залата на "представлението". На вратата стоеше някакъв разсилен, ние си показахме студентските книжки и ... това бе всичко. След минутка положих морни телеса на дървената пейка и зачаках да започне шоуто.
То така и не закъсня. Започна, с появяването на някакво явление, което премина зад грамадното бюро, поставено на централно място в залата. От последния ред, където се бяхме сврели, останах с впечатлението че едно теме мина зад бюрото напред - назад и... това бе всичко. Не се чу нищо, нищо не помръдна. После, съвсем внезапно, като да ни изкара акъла, над масата щръкна цяла глава, прилично плешива, но затова пък окомплектована с необикновено дебели вежди. Главата се крепеше на тъничковратле, пристегнато до точката на задушаване с вратовръзка с огромен възел. Моят приятел не издържа и ме сръга в ребрата:
- Нали ти казах, че е капия! Ти само потрай да го видиш като се развихри, заслужава си и билет да си платиш за да го видиш.
Съгласих се разсеяно, но нещо ми нашепваше, че това дето има да става днес никакъв билет не може да ти го осигури. Сигурно съм бил свръх-чувствителен и съм имал прозрение, ама това го разбрах после.
Делото, което предстоеше беше битово - за нанасяне на средна телесна повреда или нещо подобно. С две думи, някаква мадама съдеше един пич че й бил отнесъл ченето с един пепелник. Така поне ми обясни Митето. И докато той правеше това, сеирътотпочна.
Сега, след толкова много години някои детайли ме се губят, а и те надали са важни. Интересното започна, когато съдията подаде главица на цели петнайсе сантима от бюрото и с гласче на простинал първокласник призова ищцата да се изложи, пардон - да си изложи версията. Пред съда застана една мома, дето дори и в онова ми състояние ме накара да се ококоря като млад онанист пред ключалката на общинска баня. Не че беше нещо изключително красиво, още повече с неотшумялото синьо, почти черно дето щеше да си го носи под брадичката още баш-бая време. Но в телцето беше - муцинка. Цици като любеници, ама истински - по онова време силиконът все още се ползваше единствено в стрикнто санитарния му аспект. Каквото и движение да направеше с тяло, тия два футбола леко и игриво подскачаха и караха мъжката част на аудиторията да ги следи с поглед и да преглъща на сухо като камилско пиле дето иска да глътне топка за голф. Освен разкошния балкон, мадамата имаше и прекрасно защитен диференциал - пропорционален и стегнат, той навяваше асоциации за стабилност и издръжливост. Гледката завършваше с два стройни крака, които само те да бяха щяха да се нуждаят от поне страница прехласване. Като цяло особата предизвика бърза и безапелационна положителна реакция у мъжката аудитория, и естествено - противоположната всред редиците на жените. Без да искам чух как една комшийка по пейка изсъска като шише с газирана вода към съседката си:
- Курва с курва! Тая как не я е срам да се явява в съд, ма? То и аз съм жена , ама то бива ли таквоз чудо - на тая едното й виме е по-голямо от главата бе! Да беше сепозапасала нещо, че то токвоз чудо - резил! И ластично блузле сложила - та да й се гледа сичко. Немам думи, да ти кажа! И притеснена от констатираната липса, злобата замлъкна.
Може и да не бях съгласен с така изказаните съображения, но като се загледах по-внимателно установих че преценката на бозавата лелка за пропорциите на грацията отсреща беше съвсем точна. Преглътнах и аз моята голф топка и погледнах с благодарност към Митето. Само това да бях видял - халал му на идването дотук. А то, гаче ли майтапът тамам започваше.
Пръв даде тон съдията. Като святкаше с поглед на разгонен пор изпод дебелите си вежди, той намести на носа си малки, кръгли очиилца и с треперлив гласец нареди:
- Гражданко Радка Маринова, разкажете ни, моля, как се развиха събитията в деня на инцидента. И по-подробно ако обичате.
Момето се огледа безпомощно, като да очакваше помощ от аудиторията, но не й било писано да я получи. Видя само глутница нахилени мутри, които от вълнение да не пропуснат и препинателен знак от разказа й чак се бяха навели напред като пред старт. Малкото представителки на нежния пол в залата пък я фиксираха с такава злоба, че не ми се мисли как ли се е почувствало в тоя момент клетото създание. Аз да бях на нейно място щеше да ми трябва оперативна намеса за да ми отворят ченето.
Все пак, като видя че помощ не ще дочака, Радето сведе очи и започна публичната си изповед:
- Него ден, към 8 часа сутринта минавах покрай авто-гара Подуене и реших да хапна нещо в закусвалнята. Влязох и си купих кифла, а после се огледах да видя къде да застана. Щото не е възпитано да ходиш по улиците и да ядеш, мисля аз. - Жената се огледа за някаква форма на одобрение или подкрепа, но като разбра, че не й е писано да я доживее продължи - Видях наблизо другаря - с бърз жест тя посочва към седящия наблизо огромен бабаит, гледащ намусено в земята - и го попитах може ли да седна при него. Той ми каза че може и засърба от купата шкембе-чорба, стояща пред него. Аз не мислех да го заговарям, ама като го видях как сладко си топешезалци не се сдържах и го попитах:
- Може ли да си топна малко кифлата във вашата чорба, другарю. Много се извинявам, значи ако ви безпокоя, ама страшно ми се прииска да опитам.
- И какъв беше отговора на другаря? - не се сдържа съдията да вземе дейно участие в разговора.
- Ами, каза, че може, разбира се... После ме поизгледа малко по-дълго и ми рече:
- Кво ш`каиш да те повозя на камиона. Е го къде е - чистак нов! ТИР! По четирсе тона товар тегли и не ги усеща.
- Не мога да отрека, че бях заинтересована. Никога не се бях качвала на ТИР и ми беше интересно дали друса. Затова - приех. Излязохме от заведението, качихме се на камиона и той ме повози.
- През това време говорихте ли си нещо? - не мирясваше съдията.
- Да, другарю съдия. Той ми каза, че съм много хубава. Пита ме също дали кифлата ми се е усладила с неговото шкембе. Не знам как стана, но изведнъж, като че ли го видях по друг начин. Почувствах го близък някак.... По едно време той спря камиона и ми вика:
- Ето в тая къща живея аз. Искаш ли да дойдеш да се почерпим.
- Аз по принцип не обичам да ходя по къщите на непознати, ама нали ви казвам - него изведнъж го почувствах като близък, държеше се прилично. Пък и беше хубавец...
- Значи вие доброволно отидохте в къщата му? - изстреля сърдито съдията.
- Да, другарю съдия. Съвсем доброволно.
- Продължавайте!
Тук обаче, момата Радка нещо се запъна. Личеше си, че нещо й пречеше да продължи. Очите й се насълзиха и тя за пореден път огледа набързо залата. Този й последен опит трябва да й е показал колко не на място са надеждите й за помощ отвън, затова тя се стегна и с явно усилие продължи:
- Влязохме у тях и той ме почерпи коняк. Аз сутрин не пия, ама сега почувствах нужда от кураж - така де, бях в чужда къща, насаме с другаря - и при това не го познавах добре, та затова приех да се чукнем. Като си изпих коняка и някак ми олекна. Огледах го скришом и много ми хареса. Още повече от навънка. Викам си, на мене си де, - де да имах късмет тоя да си поиска - не мога му отказа, значи! Видях, че и той ме мерка с белото на очите, викам си - ха де! И стана. Другарят дето е тука - посочва отново към огромния вол на първия ред - остави чашата си на масичката ама нещо му трепереха ръцете та тя се лъзна и падна та се строши. Аз се фърлих да събирам стъклата и да го успокоявам, че е на добро. Тогава той ме издебна изотзад и ме хвана здраво.Първо за ръцете, а после и зема да ме гали и да ме цалува. Онемехзначи! Усетих се целата такава една отмалелааа... немах сила да щипна зърне грозде. А той - силен и горд. Дигна ме, секаш съм от пух и ме отнесе та право у спалнята. Аз си казах - това е то. Почна се!. И толкоз ми беше добре, че пощръклех. Земах и аз да го цалувам, да го галя и така нататък...
- Какво е това - "и така нататък"? - проскърца отново фалцетът на съдията. - Казах ви да опишете всички подробности. За съда тава е много важно. За да вземе правилното решение, трябва да се знаят всички факти.
Радка взема да диша тежко. Хвърли кос поглед към малкото, което се виждаше от съдията, отвори уста да продължи и... после пак я хлопна. Съвсем определено имаше вид на нещо, накиснато във вода, но не добре изцедено. От вълнение гръдта й се надигаше буреносно и караше мъжката аудитория да се вълнува дори още по-силно. Накрая, след явно усилие на волята, странната изповед продължи:
- Ами малко по малко той взема да ми сваля дрехите.
- Вие съпротивлявахте ли се? - Съдията явно се престараваше, но си личеше че е професионалист и ще изстиска всичко от ситуацията, което караше аудиторията да благоговее.
- Ами! За кво? - опонира Радето. Човекът не ми правеше лошо, а и на мен ми се искаше. Даже започнах и аз да го разсъбличам. Махнах му панталона, после и ризата и тогава се усетих, че по мене вече не е останало нищо. Беше ме изпреварил и ми беше свалил всичко, значи. Бързо му свалих потника и гащите и...
- И? - Съдията явно беше на края на силите си. Какво "и"?
Хубавата Рада обаче беше изгубила охота да разказва. Навела глава, тя започна да хлипа все по-силно, като при това чак раменете й се тресяха. Накрая се разрева с цял глас. Съдията, като видя че поне за момента не е в състояние да се изповядва повече, прояви великодушие и й разреши да си иде на местото. После се обърна с официално изражение към залата и обяви:
- Да се яви Васил Чочев.
При произнасяне на името му ответникът - побойник се изправи в целия си ръст, разкърши се и отиде на свидетелското място.
- Опишете моля, но най-подробно какво се случи в оная сутрин - нареди съдията с все още прегракнал от мерак глас.
- Ами кво има да му описвам - то си беше както го каза другарката. Потвърждавамсичко..
- Добре тогава, опишете на съда какво се случи след като влязохте в спалнята и как се стигна до инцидента, който ни е събрал тук.
- Ами кво да ви кажа, тя другарката добре го описа. Кат се съблекохме, тя взема да се вълнува много, дето е разбираемо де, и като така ми се нахвърли да ме гали и да мецалува. Аз немах нищо напротив и правех същото. Да де, ама по едно време тя зема да се спуска така надоле и по-надоле де та чак до тука. - И пергишинът показа докъде.
Съдията: - И после?
Ами после кво - взема че ми го налапа. И зема да го гняви лекичко така, и да го смучи.Еее, да си кажа правичката - пощръклех и... се възбудих. Набъбнах значи целия! И точно тогава тая - отправя неопределен жест към тънещата в резил и самосъжаление кака Радка, която гледаше така съсредоточено пода, като да искаше да види центъра на земята през него - та казвам, тая да вземе да ми го заапе. Ама яко! Леле! Сепнах се. Ами ако е некоя улава тая парантия, викам си на ума и не се помайвах. Фраснах я с кристалния пепелник и... се освободих. Тя се гътна странично и не мръдна веч - се едно се е свършила. Да, ама аз не съм вчерашен. Земах един леген с вода и й го сипах на главата и тя веднага зема да шава и да се отръсква.
Тук Радето не издържа и рипна. Зачервена, с леко облещени очи и задъхана като че беше гонила отколешна мечта тя изкрещя:
- Не е вярно! Аз... таковата, от страст. Исках да ни е хубаво, да го усетя... и млъкна. После, като да й се свърши бензина по нанагорно се свлече унило в стола си и пак задълба с поглед дюшемето.
Залата се умълча, покъртена от такава неподправеност и силни чувства.
Внезапно издрънча фалцетът на съдията:
- Чакайте малко! Казахте, че сте я ударил с пепелник!
-А-а! Кристален.
- Добре де, откъде го взехте в този момент? Нали и двамата казвате, че сте били в леглото и сте правили секс?
- Гибонът малко нещо се посмути, ама после тръсна къдриците си на ерген-колхозник и отговори:
- Верно е, така беше. Ама той пепелникът ми беше е те тука - на корема. Иначе къде да си тръскам цигарата - нема да цапам у кревата, я! И като усети недоумението на слушателите си, поясни с усмивка на дебил, току що открил че му е добре ако се драпа по оная си работа:
- Щото то секса си е секс, ама по-върви с цигарка де. Нъл тъй?
Съдията явно изгуби дар слово за доста време. С невярващ поглед той гледаше двете капии пред себе си и явно не знаеше какво да каже. Същото се отнасяше и за останалите присъстващи. Щот аслъ, какво да му кажеш на човека - няма да вземе да си тръска цигарата в кревата я. Секс или не, страст или да - ама с цигарите по-внимателно, че те пакостите така стават. Загледаш се малко встрани и хоп - туку сипрогорил чаршафа...
От друга страна, като се замисли човек друго си е с фас в уста - хем ти духат отдолу, хем пафкаш отгоре - кеф!!!
Бях студент - втори курс, когато срещнах едно приятелче от правния факултет вУКЕВ (за несведущите - Университетски клуб за естетическо възпитание). Бяха ни нужни само две - три минутки за да осъзнаем колко сходни съдби имаме. И двамата носехме на крехките си плещи последиците от мощно снощно напиване, което автоматично изостряше чувствителността ни и ни правеше да гледаме с недобро око на жизнерадостната глъчка наоколо. Лично за себе си ще кажа, че в този момент бих предпочел уединение на два - три метра под водата някъде в океана, ама не бях сигурен дали и там рибата нямаше да е много шумна. Обективно погледнато, Митко, колегата ми де, имаше още по-стреснат вид и то до такава степен, че хората съвсем очевидно го заобикаляха. На никой не му се искаше да носи отговорност за кончината му, дори и случайно.
След така установеното сходство в положението ни, спонтанно възникна въпроса какво може да се направи за да го подобрим. Изглежда все пак Митака беше по-свеж, защото след кратко замисляне изведнъж грейна като току що измито бебешко дупе:
- Слушай братчед, това ни беше обичайното обръщение, - мисля, че трябва да сменим обстановката. Трябва ни някой да ни поразсмее, та да забравим че това над раменете ни пулсира и боли така страшно.
Не че бях потресен от толкова мъдрост, ама нямах сила да споря, а и ... защо пък не? Ако имаше някой или нещо да ни поразсмее не виждах проблем. По-лошо от това приживе надали можеше да стане, а за после не ми се мислеше сега.
- Имаш ли конкретна идея, или просто местиш въздуха? - изграчих с глас катонесмазана панта.
-Аха! - завъртя глава Митко. Слушай! Имаме практика в Съдебната палата след час. Що не дойдеш с мен? Ш`се скъсаш да се хилиш. Съдията е една капия - не ти е работа. А и днес ще се гледа едно дело дето със сигурност ще е сеир и три четвърти. Ако не ти хареса - винаги можеш да си отидеш, няма проблем.
Вече бях зинал да го пратя да се чеше къдет не го сърби, ама нещо ме спря. Толкоз ентусиазъм от такава изтерзана душа - тоя човек или се беше побъркал, или пък това дето го разправяше можеше и да е истина. Пък и беше прав, кой ще ме спре да си изляза щом ме хване съклета?
Така че след половин час вече се мъдрех на малката опашка пред залата на "представлението". На вратата стоеше някакъв разсилен, ние си показахме студентските книжки и ... това бе всичко. След минутка положих морни телеса на дървената пейка и зачаках да започне шоуто.
То така и не закъсня. Започна, с появяването на някакво явление, което премина зад грамадното бюро, поставено на централно място в залата. От последния ред, където се бяхме сврели, останах с впечатлението че едно теме мина зад бюрото напред - назад и... това бе всичко. Не се чу нищо, нищо не помръдна. После, съвсем внезапно, като да ни изкара акъла, над масата щръкна цяла глава, прилично плешива, но затова пък окомплектована с необикновено дебели вежди. Главата се крепеше на тъничковратле, пристегнато до точката на задушаване с вратовръзка с огромен възел. Моят приятел не издържа и ме сръга в ребрата:
- Нали ти казах, че е капия! Ти само потрай да го видиш като се развихри, заслужава си и билет да си платиш за да го видиш.
Съгласих се разсеяно, но нещо ми нашепваше, че това дето има да става днес никакъв билет не може да ти го осигури. Сигурно съм бил свръх-чувствителен и съм имал прозрение, ама това го разбрах после.
Делото, което предстоеше беше битово - за нанасяне на средна телесна повреда или нещо подобно. С две думи, някаква мадама съдеше един пич че й бил отнесъл ченето с един пепелник. Така поне ми обясни Митето. И докато той правеше това, сеирътотпочна.
Сега, след толкова много години някои детайли ме се губят, а и те надали са важни. Интересното започна, когато съдията подаде главица на цели петнайсе сантима от бюрото и с гласче на простинал първокласник призова ищцата да се изложи, пардон - да си изложи версията. Пред съда застана една мома, дето дори и в онова ми състояние ме накара да се ококоря като млад онанист пред ключалката на общинска баня. Не че беше нещо изключително красиво, още повече с неотшумялото синьо, почти черно дето щеше да си го носи под брадичката още баш-бая време. Но в телцето беше - муцинка. Цици като любеници, ама истински - по онова време силиконът все още се ползваше единствено в стрикнто санитарния му аспект. Каквото и движение да направеше с тяло, тия два футбола леко и игриво подскачаха и караха мъжката част на аудиторията да ги следи с поглед и да преглъща на сухо като камилско пиле дето иска да глътне топка за голф. Освен разкошния балкон, мадамата имаше и прекрасно защитен диференциал - пропорционален и стегнат, той навяваше асоциации за стабилност и издръжливост. Гледката завършваше с два стройни крака, които само те да бяха щяха да се нуждаят от поне страница прехласване. Като цяло особата предизвика бърза и безапелационна положителна реакция у мъжката аудитория, и естествено - противоположната всред редиците на жените. Без да искам чух как една комшийка по пейка изсъска като шише с газирана вода към съседката си:
- Курва с курва! Тая как не я е срам да се явява в съд, ма? То и аз съм жена , ама то бива ли таквоз чудо - на тая едното й виме е по-голямо от главата бе! Да беше сепозапасала нещо, че то токвоз чудо - резил! И ластично блузле сложила - та да й се гледа сичко. Немам думи, да ти кажа! И притеснена от констатираната липса, злобата замлъкна.
Може и да не бях съгласен с така изказаните съображения, но като се загледах по-внимателно установих че преценката на бозавата лелка за пропорциите на грацията отсреща беше съвсем точна. Преглътнах и аз моята голф топка и погледнах с благодарност към Митето. Само това да бях видял - халал му на идването дотук. А то, гаче ли майтапът тамам започваше.
Пръв даде тон съдията. Като святкаше с поглед на разгонен пор изпод дебелите си вежди, той намести на носа си малки, кръгли очиилца и с треперлив гласец нареди:
- Гражданко Радка Маринова, разкажете ни, моля, как се развиха събитията в деня на инцидента. И по-подробно ако обичате.
Момето се огледа безпомощно, като да очакваше помощ от аудиторията, но не й било писано да я получи. Видя само глутница нахилени мутри, които от вълнение да не пропуснат и препинателен знак от разказа й чак се бяха навели напред като пред старт. Малкото представителки на нежния пол в залата пък я фиксираха с такава злоба, че не ми се мисли как ли се е почувствало в тоя момент клетото създание. Аз да бях на нейно място щеше да ми трябва оперативна намеса за да ми отворят ченето.
Все пак, като видя че помощ не ще дочака, Радето сведе очи и започна публичната си изповед:
- Него ден, към 8 часа сутринта минавах покрай авто-гара Подуене и реших да хапна нещо в закусвалнята. Влязох и си купих кифла, а после се огледах да видя къде да застана. Щото не е възпитано да ходиш по улиците и да ядеш, мисля аз. - Жената се огледа за някаква форма на одобрение или подкрепа, но като разбра, че не й е писано да я доживее продължи - Видях наблизо другаря - с бърз жест тя посочва към седящия наблизо огромен бабаит, гледащ намусено в земята - и го попитах може ли да седна при него. Той ми каза че може и засърба от купата шкембе-чорба, стояща пред него. Аз не мислех да го заговарям, ама като го видях как сладко си топешезалци не се сдържах и го попитах:
- Може ли да си топна малко кифлата във вашата чорба, другарю. Много се извинявам, значи ако ви безпокоя, ама страшно ми се прииска да опитам.
- И какъв беше отговора на другаря? - не се сдържа съдията да вземе дейно участие в разговора.
- Ами, каза, че може, разбира се... После ме поизгледа малко по-дълго и ми рече:
- Кво ш`каиш да те повозя на камиона. Е го къде е - чистак нов! ТИР! По четирсе тона товар тегли и не ги усеща.
- Не мога да отрека, че бях заинтересована. Никога не се бях качвала на ТИР и ми беше интересно дали друса. Затова - приех. Излязохме от заведението, качихме се на камиона и той ме повози.
- През това време говорихте ли си нещо? - не мирясваше съдията.
- Да, другарю съдия. Той ми каза, че съм много хубава. Пита ме също дали кифлата ми се е усладила с неговото шкембе. Не знам как стана, но изведнъж, като че ли го видях по друг начин. Почувствах го близък някак.... По едно време той спря камиона и ми вика:
- Ето в тая къща живея аз. Искаш ли да дойдеш да се почерпим.
- Аз по принцип не обичам да ходя по къщите на непознати, ама нали ви казвам - него изведнъж го почувствах като близък, държеше се прилично. Пък и беше хубавец...
- Значи вие доброволно отидохте в къщата му? - изстреля сърдито съдията.
- Да, другарю съдия. Съвсем доброволно.
- Продължавайте!
Тук обаче, момата Радка нещо се запъна. Личеше си, че нещо й пречеше да продължи. Очите й се насълзиха и тя за пореден път огледа набързо залата. Този й последен опит трябва да й е показал колко не на място са надеждите й за помощ отвън, затова тя се стегна и с явно усилие продължи:
- Влязохме у тях и той ме почерпи коняк. Аз сутрин не пия, ама сега почувствах нужда от кураж - така де, бях в чужда къща, насаме с другаря - и при това не го познавах добре, та затова приех да се чукнем. Като си изпих коняка и някак ми олекна. Огледах го скришом и много ми хареса. Още повече от навънка. Викам си, на мене си де, - де да имах късмет тоя да си поиска - не мога му отказа, значи! Видях, че и той ме мерка с белото на очите, викам си - ха де! И стана. Другарят дето е тука - посочва отново към огромния вол на първия ред - остави чашата си на масичката ама нещо му трепереха ръцете та тя се лъзна и падна та се строши. Аз се фърлих да събирам стъклата и да го успокоявам, че е на добро. Тогава той ме издебна изотзад и ме хвана здраво.Първо за ръцете, а после и зема да ме гали и да ме цалува. Онемехзначи! Усетих се целата такава една отмалелааа... немах сила да щипна зърне грозде. А той - силен и горд. Дигна ме, секаш съм от пух и ме отнесе та право у спалнята. Аз си казах - това е то. Почна се!. И толкоз ми беше добре, че пощръклех. Земах и аз да го цалувам, да го галя и така нататък...
- Какво е това - "и така нататък"? - проскърца отново фалцетът на съдията. - Казах ви да опишете всички подробности. За съда тава е много важно. За да вземе правилното решение, трябва да се знаят всички факти.
Радка взема да диша тежко. Хвърли кос поглед към малкото, което се виждаше от съдията, отвори уста да продължи и... после пак я хлопна. Съвсем определено имаше вид на нещо, накиснато във вода, но не добре изцедено. От вълнение гръдта й се надигаше буреносно и караше мъжката аудитория да се вълнува дори още по-силно. Накрая, след явно усилие на волята, странната изповед продължи:
- Ами малко по малко той взема да ми сваля дрехите.
- Вие съпротивлявахте ли се? - Съдията явно се престараваше, но си личеше че е професионалист и ще изстиска всичко от ситуацията, което караше аудиторията да благоговее.
- Ами! За кво? - опонира Радето. Човекът не ми правеше лошо, а и на мен ми се искаше. Даже започнах и аз да го разсъбличам. Махнах му панталона, после и ризата и тогава се усетих, че по мене вече не е останало нищо. Беше ме изпреварил и ми беше свалил всичко, значи. Бързо му свалих потника и гащите и...
- И? - Съдията явно беше на края на силите си. Какво "и"?
Хубавата Рада обаче беше изгубила охота да разказва. Навела глава, тя започна да хлипа все по-силно, като при това чак раменете й се тресяха. Накрая се разрева с цял глас. Съдията, като видя че поне за момента не е в състояние да се изповядва повече, прояви великодушие и й разреши да си иде на местото. После се обърна с официално изражение към залата и обяви:
- Да се яви Васил Чочев.
При произнасяне на името му ответникът - побойник се изправи в целия си ръст, разкърши се и отиде на свидетелското място.
- Опишете моля, но най-подробно какво се случи в оная сутрин - нареди съдията с все още прегракнал от мерак глас.
- Ами кво има да му описвам - то си беше както го каза другарката. Потвърждавамсичко..
- Добре тогава, опишете на съда какво се случи след като влязохте в спалнята и как се стигна до инцидента, който ни е събрал тук.
- Ами кво да ви кажа, тя другарката добре го описа. Кат се съблекохме, тя взема да се вълнува много, дето е разбираемо де, и като така ми се нахвърли да ме гали и да мецалува. Аз немах нищо напротив и правех същото. Да де, ама по едно време тя зема да се спуска така надоле и по-надоле де та чак до тука. - И пергишинът показа докъде.
Съдията: - И после?
Ами после кво - взема че ми го налапа. И зема да го гняви лекичко така, и да го смучи.Еее, да си кажа правичката - пощръклех и... се възбудих. Набъбнах значи целия! И точно тогава тая - отправя неопределен жест към тънещата в резил и самосъжаление кака Радка, която гледаше така съсредоточено пода, като да искаше да види центъра на земята през него - та казвам, тая да вземе да ми го заапе. Ама яко! Леле! Сепнах се. Ами ако е некоя улава тая парантия, викам си на ума и не се помайвах. Фраснах я с кристалния пепелник и... се освободих. Тя се гътна странично и не мръдна веч - се едно се е свършила. Да, ама аз не съм вчерашен. Земах един леген с вода и й го сипах на главата и тя веднага зема да шава и да се отръсква.
Тук Радето не издържа и рипна. Зачервена, с леко облещени очи и задъхана като че беше гонила отколешна мечта тя изкрещя:
- Не е вярно! Аз... таковата, от страст. Исках да ни е хубаво, да го усетя... и млъкна. После, като да й се свърши бензина по нанагорно се свлече унило в стола си и пак задълба с поглед дюшемето.
Залата се умълча, покъртена от такава неподправеност и силни чувства.
Внезапно издрънча фалцетът на съдията:
- Чакайте малко! Казахте, че сте я ударил с пепелник!
-А-а! Кристален.
- Добре де, откъде го взехте в този момент? Нали и двамата казвате, че сте били в леглото и сте правили секс?
- Гибонът малко нещо се посмути, ама после тръсна къдриците си на ерген-колхозник и отговори:
- Верно е, така беше. Ама той пепелникът ми беше е те тука - на корема. Иначе къде да си тръскам цигарата - нема да цапам у кревата, я! И като усети недоумението на слушателите си, поясни с усмивка на дебил, току що открил че му е добре ако се драпа по оная си работа:
- Щото то секса си е секс, ама по-върви с цигарка де. Нъл тъй?
Съдията явно изгуби дар слово за доста време. С невярващ поглед той гледаше двете капии пред себе си и явно не знаеше какво да каже. Същото се отнасяше и за останалите присъстващи. Щот аслъ, какво да му кажеш на човека - няма да вземе да си тръска цигарата в кревата я. Секс или не, страст или да - ама с цигарите по-внимателно, че те пакостите така стават. Загледаш се малко встрани и хоп - туку сипрогорил чаршафа...
От друга страна, като се замисли човек друго си е с фас в уста - хем ти духат отдолу, хем пафкаш отгоре - кеф!!!
ТРАКИТЕ СА БЪЛГАРИ! инж. Емил Живков (Zi...
ГОВОРЕЩАТА С ПАТКИ
Утигури, ултинзури и прозвището на бълга...
ГОВОРЕЩАТА С ПАТКИ
Утигури, ултинзури и прозвището на бълга...
Търсене
За този блог
Гласове: 18
