Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2009 18:41 - РЕЦЕПТА КАК ДА СИ ПОДОБРИМ СЪСТОЯНИЕТО
Автор: zackv Категория: Забавление   
Прочетен: 705 Коментари: 0 Гласове:
0



Здравейте аверчета!

Ш`зема да драсна някой ред и днес, хей така за загрявка преди работа...

Мина някой и друг ден (сигурно ви е направило впечатление, че не се появявам, а?) и аз пак съм с вас. Откровено да си кажа, мислех си, че няма много смисъл в това, да пишеш за двайсетина читателя само. Санким, вродената мания за величие във всеки от нас започна да се бунтува. Така де, в днешно време такива, дето не знаят как да се спрат да пишат, па и отгоре на туй знаят как да снесат нещо смислено без да ги хване умствена уртикария, не са нещо катадневно, нали? Има и друго. Като цяло нашата мила нацийка не само намалява в количествено отношение, но се свършва и в качествено. И това съдържа в себе си и писането, нъл тъй? Става все по-рядко да срещнеш някой дето да знае как се прави туй нещо „пълен член“ (не става дума за в кревата, сега говорим за писане!). Същото е и га някой съ сети да напише „със свои думи“, вместо да я кара по късата процедура и да зазвучи като пробит сифон. Ама само това да беше – да си свиркаме и да се радваме на живота. Лошото е, че с навлизането на Интернет все повече българи започват да пишат „запо4ват“ и смятат 4е в това няма ни6то ло6о. Е това вече ако е език, аз съм на Далай лама дистанционното съзнание! И обърнете внимание, това ви го пиша аз, дето съм съвсем наясно че от моите „писания“ могат да се изприщят произволен брой учители по бългаски език, да не говорим за професорята от така наречените Университети.

Впрочем, както казваше една моя позната, дипломирана брантия, не това е темата на нашия разговор днес. След което кресноречиво започваше да киризи барплота с надеждата да предизвика материализацията на нянкое безплатно питие върху му.

Днес ми се иска да споделя с вас някои неща относно това какво ни очаква в бъдеще нас, така наречените българи. И ако беше само това, нейсе запуши я (бай ви Ганя dixit). Но не. Идеята ми е, имаме ли още някакъв шанс да променим нещо в това мило ежедневие дето ни заобикаля или, както се говореше в онова популярно парче на Шкумбата, „нема що да съ мориме, ами направо да си взиаме белото чаршафче и да тръгваме към гробището. Там по-лесно ш`ни копнат!“

Хич не ми се иска да изглеждам черноглед (аз по рождение съм алергичен към тия с черните очички и душички), ама като гледам как са тръгнали нещата, не след дълго може и от ООН да ни обявят за врагове на човечеството и да вземат да дават награда на всеки дето предостави чифт уши от нашенец за доказателство, че е свършил нещо полезно. Майтапа на страна, ама вчера като излизам от къщи ме срещна един съсед и ми вика: „Комши, станах на 60 години, ама не си спомням некога България да е била такъв разграден двор като сега. Съде килипирджии и мошеници, не остана вече никой свестен. Честно ти казвам!“. И знаете ли, искаше ми се да поспоря, но... се съгласих. Не знам защо, но и аз си мисля така и не мога да го преодолея, колкото и да ми се иска. И не можем да виним никого за това. Сами сме си виновни! Когато започнахме т.нар. Преход у нас, имахме всички шансове да станем и ние като другите нации. Не искам да кажа че те са идеални или че и там няма маскари и мошеници. Не! Но като цяло, в повечето страни по света доминира желанието за успех в съответствие с някакви правила, които са признати и възприети от цялото общество или поне от по-голявата му част. За човек, който „функционира“ по този начин същото това общество осигурява неочаквано много привилегии и предимства. Там не са само кух звук понятия като „уважаван гражданин“, „честен човек“, „добър бизнесмен“ и т.н. В съвсем конкретен план те се превеждат като „добър кридит“, „бизнес предложения“, „предимства при сключване на сделки“ и т.н., които, както дори и нашите пишман - бизнесмени вече знаят се превеждат в приятните за ухото и душата понятия: „печалба“, „натрупвания“, „инвестиции“, „бизнес предпочитения“...

И да беше само това, да си кажеш: Амчи то туй толкоз ли`й пък важно, ки? Аз тук кат набия на некой канчето и кат си врътна една – две далаверки, върви после ме гони с твоята „честност“. И... ще сбъркаш! Защото бизнеса в днишния свят не е нещо изсмукано от пръстите или измислено за ден – два. Бизнес означава дългосрочни взаимоотношения, култура на тези взаимоотношения, генериране на идеи, както и тяхната реализация, но не НА ВСЯКА ЦЕНА! Защото дори и да успееш веднъж или два пъти да измамиш, системата се завърта срещу теб и рано или малко-по-късно – ще те сплеска като дървеница.

На това горното някой сигурно ще възкликне: „Айде бе, ами че то тогава у нас кьорав бизнесмен да не е останал! То туй и Гьончо слепия вече го видя, за българина бизнес означава да се заобикаля закона, да се мъдрят далаверки, да се печелят бързи парички...“. И никой комай не си задава въпроса: „Абе Аланкоолу, ние ли сме най и баш умните бе? Защо другите по света я карат така яваш – яваш и даже си плащат данъците (пу, пу да не чуй Дявола!), а не правят като нас“. Нима наистина си мислите, че на другите не им стига ума за това? Нима наистина допускате, че хората са градили поколения наред с кървав пот блага, за да се появим ние сега и да им го вземем даром, като при това се подхилваме с дебелашкото ни самочувствие на съвременен Андрешко? Ма ш`ви замоля не ме разсмивайте, че ш`ми се напукат бърните! Почти никой, не е успял да излъже и остане безнаказан за цял живот. А ако все пак това се е случвало, то е било само за да покаже колко са минимални шансовете на тия дето се пробват.

Има и друго. Тия, дето се мислят за „гяволи“ в действителност са най-обикновени паразити. Живеят от труда на другите, използват ги и в крайна сметка изтощават жизнените ни сили като общество. Ерго, те не са хора като нас и за тях не бива да има сила обикновеното правораздаване. Така, както за откриването на средство срещу вирусите се полага Нобелова премия и дълго ръкопляскане на откривателя, така и за откриване на средство за премахване и неутрализиране на тия съвременни харпии следва да има обществена благодарност и дори – финансова премия (ако се сетите един ден кой ви е дал пръв тази идея, можете да ми се обадите. Приемам аплаузи по всяко време!). При това следва да се забрани със закон на такива индивидууми (щот да се разберем, тия не могат да бъдат индивиди, иначе ш`са обидя, значи) да се ползват от защитата на съществуващата правна система! За тях тя не съществува в ежедневието, защо да ги облагодетелстваме да я ползват за да се оттърват от справедливо предизвикания ни гняв?!?

Сега предвиждам как някои от вас вече се подхилкват и си викат: „Опаааа, още една жертва падна! И на тоя му превъртеха бушончетата и даде на късо!“. Да, ама не! Защот туй дет го пиша сега съм го обмислил отвсякъде. Дет се вика – вземал съм мерки и съм съ подсигурил с теглилки. Да н`съм балама я, да предлагам проблем без решение та да ми съ смейте. Нивгъж! Не ми е в характера, значи. Освен това съм ви обещал да ви давам акъл, а не да ви обяснявам колко ви е тежко дереджето. Щот това последното май не се нуждае от разяснение, а?

Та така, ето го и решението. Сигур ви е направило впечатление напоследък какъв страх та чак шубе ги тресе власт-имащите от всяка форма на директно изказване на народно мнение. Вземете за пример това, дето стана на Владайското шосе по повод на преминаващите тежки камиони. То не беха преговори, кандърми, не беше мазнене и ухажване. Шу и шу да н`вземат гражданите да минат границата и ... да си наложат техното. Същото стана и по повод на сметището в Суходол, нали? Като видеха дебелия край изведнъж на сите мушмороци им омекнаа чепките и станаха много сговорчиви. Дотам кандисаа, че и завод за отпадъци взема да им се привижда, само да миряса „тълпата“. Защото някои от тях знаят, а ако не знаят усещет с усета си на влечуго, че тълпата е страшна сила и може лесно да ги лиши от всичко, дето са се нагушили, при това без време. Брей! Не ви ли просветва малко по малко? Не? Добре де, ще продължа да ви осветлявам по идейни въпроси.

Що да не вземем да излезем всички ние, на които им е писнало от тия изроди, дето се правят на велики, та казвам да излезем по улиците и да не се приберем докато не НАЛОЖИМ на тия дето си въобразяват че създават политиката (дрън – дрън, създават по една голяма купчина хумус ежедневно!) да въведат едно извънредно законодателство, което да изключи де що свари мутри, бивши министри и депутета, новозабогатели и т.н. От числото на хората у нас да ги изключи. Със закон! Отнемат им се човешките права и толкоз. За тях съд не требе. На тия им требе топор! А и да ви кажа ли? Не съм спец по история, ама не съм чул некой да е отменил законите на цар Крум Велики. А вие? Щото ако не са отменени, значи още са в сила, нъл тъй?

Само неколко стотин крайника да паднат и републиката ке възкръсне по-хубава от всякога. С гаранция! Щото да н`се залъгваме – само страхът има някаква стойност у нас. Това ни го доказаха тия маскари с червения байрак, дето 45 години разплакваха бебе в майка и направиха невъзможното да ни направят предатели, доностници и раболепни влечуги, просещи привилегии от ръката на Партията – закрилница. Същото ни го доказват и другите изроди, дето се нароиха след 1990. То не беше страх, че ще се свърши киселото мляко, че няма да има хляб, че ще ни изкупи Запада, че ще ни поробят турци, гърци, американци, руснаци... де що има някой да ходи по света – всеки се беше юрнал "якой же лъв" да поробва бедния българин и да му отнема къшея хляб. Резил братя! Резил е, че се оставяме да ни манипулират тия безмозъчни твари! И да ви кажа ли! Резилът е за нас, не за тях. Защото е истина че не е луд тоя дето набива зелника, а тоя дето го прави, изпича, нарязва, сервира и... след това се чуди на апетита на натрапника, нали?

Алеле, май съ увлякох и ш`закъснея за работа. Отидох та се не видях... пак ш`ма ковлади шефът че много пиша и малко работя!

Айде...чао!

© Захари Христов Върбанов Всички права запазени.
Публикувано: 2005-03-29



Тагове:   хумор,   как,   рецепта,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zackv
Категория: Забавление
Прочетен: 91879
Постинги: 54
Коментари: 117
Гласове: 18
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930