Постинг
05.10.2009 18:28 -
Двойни стандарти и политическа неврастения у нас
Че не е леко да си българин в днешни дни надали някой се съмнява. Проблемите се множат, решенията – намаляват. Впрочем, това не е нещо невиждано. Всяка нация има моменти на възход и такива на падение. Защо да очакваме, че при нас ще е различно? Няма логика.
Като стана дума за логика, в очи се набива една АБСОЛЮТНА нелогичност и много, ама много би ми се искало някой, който повече от мен ги разбира нещата в политиката и в обществения живот да ми отдели минутка – две и да ми помогне да разбера. Иде реч за проблема с г-н Софиянски, бившия кмет на София.
Искам съвсем ясно да заявя. Самият Стефан Софиянски ми е абсолютно непознат и по тази причина не представлява никакъв проблем за мен. Е, чувал съм че е крадец и мошеник от голям мащаб, ама то това вече не може да учуди никого. Чувал съм и това, за което писаха месеци наред почти всички вестници у нас – че бившият градоначалник има един значителен пакет „висящи” дела, до едно криминални. До тук, нищо неясно. Ако е виновен, съдът ще си каже думата. Ако е невинен, пак съдът трябва да се произнесе и да обясни на хилядите граждани, които хей-така, без причина вярват във виновността на г-н Софиянски защо не са прави, нали? При това съдът, като една независима институция, носеща върху плещите си отговорността за взаимоотношенията на гражданите с държавата ще бъде така добър да аргументира и ПУБЛИЧНО да оповести основанията за решението си, каквото и да бъде то.
Ето такива мисли се въртяха в главата ми до сега. И внезапно прочетох нещо, което постави под съмнение структурата на цялото ни общество и базата на взаимоотношенията в него. Съдете сами.
Според публикация от 21 септември 2005 в интернет сайта на DNES.BG, г-н Софиянски вече не е обвиняем по делото за бизнес център „Гурко”. Цитирам: „Състав на Софийски градски съд /СГС/ днес е прекратил делото срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски за сделката за бизнес център "Гурко"1, съобщиха от съда.
Делото е прекратено заради избирането на Софиянски за депутат. Като такъв той се ползва с имунитет срещу наказателно преследване. „ (край на цитата).
Абсолютно същата аргументация бе използвана по-рано за освобождаването на г-н Софиянски от наказателна отговорност по другото нашумяло дело: това за сделката с Централните софийски хали. Съгласно публикация на DNES.BG от 07 юли 2005, „Адвокат Доковска днес не се яви в съдебната зала, но беше депозирала молба, с която се иска спирането на делото. В молбата се посочва, че с решение на Централната избирателна комисия Стефан Софиянски е избран за народен представител и има имунитет срещу наказателно преследване”.
Две неща ми правят силно впечатление в тези две кратки съобщения. Първо, фактът, че някой някъде по света може да се ползва от имунитет срещу КРИМИНАЛНИдеяния. Нека се разберем. Зная прекрасно аргументите на защитниците на тезата за необходимостта от имунитет на хората, които коват законите на страната. И нямам нищо против тях. Абсолютно нищо! Това, което не разбирам обаче е що за извратена логика трябва да притежава някой, за да се ОПИТА дори да аргументира защита срещу КРИМИНАЛНИ ДЕЯНИЯ? И понеже се досещам, че някой перфиден адвокат от високо платената категория на госпожа Доковска ще скочи да развява странни псевдо-аргументи, ще се опитам да се аргументирам с един хипотетичен пример.
Представете си, че не ставаше дума за дело за кражба, а за убийство. Нека за момент си представим, че г-н Софиянски на публично място е извадил нож и е намушкал някого смъртоносно. Веднага възниква въпросът: Ще го спаси ли депутатският имунитет от съдебно преследване. Вероятно не. Сигурно в такъв случай ще се събере някаква форма на Парламентарен контрол и ще отнеме имунитета на убиеца. Но, тук възниква един чисто правен казус, за който аз нямам претенциите да мога да отсъдя. Парламентът не притежава съдебни пълномощия. Следователно той НЕ МОЖЕ да постанови виновността на едно лице. Да се произнесе по един случай, дали той е престъпление или не, може единствено съда. Да, но съда не може да разглежда дело срещу депутат, защото той притежава имунитет...
А сега нека ви обясня защо дадох този измислен пример. Както е известно, Темида е сляпа и по презумпция не прави разлика между престъпленията. Виновен ли си, докаже ли се това в съда, ще понесеш последиците от деянието си! Тежестта на престъплението е без значение. Иначе, би трябвало да променим правните основи на обществото, а доколкото ми е известно, това е нещото, от което сега всички бягат като Дявол от тамян. Нали Европа ни наблюдава (и слава Богу!). Ако приемем, че депутатския имунитет е „спасителен пояс” само за по-малки(?!?) престъпления, следователно отваряме вратата за прилагане на двоен стандарт към престъпленията като явление и... премахваме съществуващата правна база в страната. Ако е така, защо никой още не го е обявил публично? Тук съм далеч от мисълта да сравнявам двете престъпления – реалното, за което беше подсъдим господин Софиянски и другото, хипотетичното. Да оставим настрана също и факта, че една кражба в особено големи размери като тези, в които е обвинен бившия кмет на София, би могла да доведе косвено до непредвидими последици голям брой жители на столицата. Не ми се иска да драматизирам напразно, но за няколко милиона лева и повече от една глава може да паднат, нали?
И накрая, още една „дреболия”. Съгласно цитираното по-горе съобщение „Адвокат Доковска днес не се яви в съдебната зала, но беше депозирала молба, с която се иска спирането на делото.” (край на цитата). Не зная какво ви говори на вас това изречение, но на мен ми настръхват косите от него. Каква арогантност и сигурност в себе си! Та тя дори не си е дала труд да стъпи в съда! И наистина за какво да си губи ценното време? Нали е ЗНАЕЛА предварително какъв ще е резултата!
И без да искам си задавам въпроса: „Дали не сме самите ние виновни за това състояние на нещата? Дали не е наша и само наша отговорността, че допуснахме дребни мошеници да правят милиони на наш гръб? И което е по-лошо – да ни се присмиват нагло в очите и да се подиграват с нас!”
Празнувайте господин Софиянски. Празнувайте докато още можете. И Ал Капоне на времето си мислел, че е недосегаем...
А може би така и трябва? Може би точно в това се състои великата шаячна правда,а?
(Васисуалий Лоханкин, Златният телец. Иля Илф и Евгени Петров...)
Като стана дума за логика, в очи се набива една АБСОЛЮТНА нелогичност и много, ама много би ми се искало някой, който повече от мен ги разбира нещата в политиката и в обществения живот да ми отдели минутка – две и да ми помогне да разбера. Иде реч за проблема с г-н Софиянски, бившия кмет на София.
Искам съвсем ясно да заявя. Самият Стефан Софиянски ми е абсолютно непознат и по тази причина не представлява никакъв проблем за мен. Е, чувал съм че е крадец и мошеник от голям мащаб, ама то това вече не може да учуди никого. Чувал съм и това, за което писаха месеци наред почти всички вестници у нас – че бившият градоначалник има един значителен пакет „висящи” дела, до едно криминални. До тук, нищо неясно. Ако е виновен, съдът ще си каже думата. Ако е невинен, пак съдът трябва да се произнесе и да обясни на хилядите граждани, които хей-така, без причина вярват във виновността на г-н Софиянски защо не са прави, нали? При това съдът, като една независима институция, носеща върху плещите си отговорността за взаимоотношенията на гражданите с държавата ще бъде така добър да аргументира и ПУБЛИЧНО да оповести основанията за решението си, каквото и да бъде то.
Ето такива мисли се въртяха в главата ми до сега. И внезапно прочетох нещо, което постави под съмнение структурата на цялото ни общество и базата на взаимоотношенията в него. Съдете сами.
Според публикация от 21 септември 2005 в интернет сайта на DNES.BG, г-н Софиянски вече не е обвиняем по делото за бизнес център „Гурко”. Цитирам: „Състав на Софийски градски съд /СГС/ днес е прекратил делото срещу бившия столичен кмет Стефан Софиянски за сделката за бизнес център "Гурко"1, съобщиха от съда.
Делото е прекратено заради избирането на Софиянски за депутат. Като такъв той се ползва с имунитет срещу наказателно преследване. „ (край на цитата).
Абсолютно същата аргументация бе използвана по-рано за освобождаването на г-н Софиянски от наказателна отговорност по другото нашумяло дело: това за сделката с Централните софийски хали. Съгласно публикация на DNES.BG от 07 юли 2005, „Адвокат Доковска днес не се яви в съдебната зала, но беше депозирала молба, с която се иска спирането на делото. В молбата се посочва, че с решение на Централната избирателна комисия Стефан Софиянски е избран за народен представител и има имунитет срещу наказателно преследване”.
Две неща ми правят силно впечатление в тези две кратки съобщения. Първо, фактът, че някой някъде по света може да се ползва от имунитет срещу КРИМИНАЛНИдеяния. Нека се разберем. Зная прекрасно аргументите на защитниците на тезата за необходимостта от имунитет на хората, които коват законите на страната. И нямам нищо против тях. Абсолютно нищо! Това, което не разбирам обаче е що за извратена логика трябва да притежава някой, за да се ОПИТА дори да аргументира защита срещу КРИМИНАЛНИ ДЕЯНИЯ? И понеже се досещам, че някой перфиден адвокат от високо платената категория на госпожа Доковска ще скочи да развява странни псевдо-аргументи, ще се опитам да се аргументирам с един хипотетичен пример.
Представете си, че не ставаше дума за дело за кражба, а за убийство. Нека за момент си представим, че г-н Софиянски на публично място е извадил нож и е намушкал някого смъртоносно. Веднага възниква въпросът: Ще го спаси ли депутатският имунитет от съдебно преследване. Вероятно не. Сигурно в такъв случай ще се събере някаква форма на Парламентарен контрол и ще отнеме имунитета на убиеца. Но, тук възниква един чисто правен казус, за който аз нямам претенциите да мога да отсъдя. Парламентът не притежава съдебни пълномощия. Следователно той НЕ МОЖЕ да постанови виновността на едно лице. Да се произнесе по един случай, дали той е престъпление или не, може единствено съда. Да, но съда не може да разглежда дело срещу депутат, защото той притежава имунитет...
А сега нека ви обясня защо дадох този измислен пример. Както е известно, Темида е сляпа и по презумпция не прави разлика между престъпленията. Виновен ли си, докаже ли се това в съда, ще понесеш последиците от деянието си! Тежестта на престъплението е без значение. Иначе, би трябвало да променим правните основи на обществото, а доколкото ми е известно, това е нещото, от което сега всички бягат като Дявол от тамян. Нали Европа ни наблюдава (и слава Богу!). Ако приемем, че депутатския имунитет е „спасителен пояс” само за по-малки(?!?) престъпления, следователно отваряме вратата за прилагане на двоен стандарт към престъпленията като явление и... премахваме съществуващата правна база в страната. Ако е така, защо никой още не го е обявил публично? Тук съм далеч от мисълта да сравнявам двете престъпления – реалното, за което беше подсъдим господин Софиянски и другото, хипотетичното. Да оставим настрана също и факта, че една кражба в особено големи размери като тези, в които е обвинен бившия кмет на София, би могла да доведе косвено до непредвидими последици голям брой жители на столицата. Не ми се иска да драматизирам напразно, но за няколко милиона лева и повече от една глава може да паднат, нали?
И накрая, още една „дреболия”. Съгласно цитираното по-горе съобщение „Адвокат Доковска днес не се яви в съдебната зала, но беше депозирала молба, с която се иска спирането на делото.” (край на цитата). Не зная какво ви говори на вас това изречение, но на мен ми настръхват косите от него. Каква арогантност и сигурност в себе си! Та тя дори не си е дала труд да стъпи в съда! И наистина за какво да си губи ценното време? Нали е ЗНАЕЛА предварително какъв ще е резултата!
И без да искам си задавам въпроса: „Дали не сме самите ние виновни за това състояние на нещата? Дали не е наша и само наша отговорността, че допуснахме дребни мошеници да правят милиони на наш гръб? И което е по-лошо – да ни се присмиват нагло в очите и да се подиграват с нас!”
Празнувайте господин Софиянски. Празнувайте докато още можете. И Ал Капоне на времето си мислел, че е недосегаем...
А може би така и трябва? Може би точно в това се състои великата шаячна правда,а?
(Васисуалий Лоханкин, Златният телец. Иля Илф и Евгени Петров...)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18
